Човекът, който не беше убиец

Юрт и Русенфелт

Не беше убиец. Повтаряше си го наум, докато влачеше трупа надолу по склона.

След като неусетно се потопих в няколко части от норвежката криминална поредица за инспектор Хари Хуле, сега идва ред на нов престъпен северен полъх. Човекът, който не беше убиец е поредният безкрайно увлекателен криминален пъзел със скандинавски почерк- в случая на шведското дуо Микаел Юрт и Ханс Русенфелт.

Младо момче е убито в малкия шведски град Вестерос (както феновете на Игра на тронове, отдавна знаят- има нещо гнило във Вестерос). Кой е пожелал смъртта на самотника Рогер и какви още тайни крие скучноватият малък град зад фасадата си от приветлива нормалност? Некомпетентността на местната полиция води до нужда от подкрепления на  най-високо ниво и с борбата за авторитет излизат наяве не само професионалните качества, но и личните премеждия на сформирания екип. Като герой по неволя със съвсем не-алтруистични подбуди, към разследването се присъединява и едно залязло криминално величие.

Подобно на норвежкия им колега Ю Несбьо, поредицата на Юрт и Русенфелт ни въвежда в объркания живот на един анти-герой. Криминалният психолог Себастиян Бергман е дори по-нетърпим от Хари Хуле, но проблемите с алкохола на последния дори не могат да се доближат до безразборния хедонизъм и социална непоносимост на втория.hjorth-michael-mannen-som-ikke-var-morder

 Скандинавците като че ли се чувстват добре с героите, които обичаш да мразиш и персонажът на Юрт и Русенфелт не е изключение. Безцеремонните, неетични, лишени от всякаква автоцензура коментари на Бергман го превръщат в странно привлекателен персонаж. На моменти не можеш да се сдържиш да не зяпнеш от възмущение, но знаеш много добре, че си толкова заинтригуван от него и болезнената му директност, че не можеш да откъснеш поглед от всеки един жест и реплика на героя.

Романът е първокачествена криминална литература. Нишките на полицейските догатки са умело вплетени с психологически игри – не просто между престъпника и полицията, но и между членовете на разследващия екип, независимо дали се борят за себеутвърждаване, професионални стандарти или надделяване над личните бездни и чуждите провокации. Трохите по пътечката са или твърде малко или твърде много: не знаем почти нищо или научаваме толкова много, че очертанията на убиеца отново потъват в гъста мъгла.

Северните народи просто са ми близки по душа – хуморът, ритъмът, дълбочината и критиката към проблемите на съвременното общество в този роман ме грабнаха толкова безпроблемно, че след започването на книгата дори не усетих кога съм прелистила тези 400+ страници. Много увлекателно написано потвърждение, че скандинавската криминална литература определено е в своя възход.

 1213Издателство: ЕРА
Поредица: Северно Сияние

Цена: 16.99