Стръв

Когато BookHunter ♂ написа унищожителната си рецензия за Клара и сянката на Хосе Карлос Сомоса бях малко изненадана. Макар да обича да полива текстовете си с обилни дози сарказъм и хапливи коментари (а напоследък за съжаление няма време за писане) аз имам доверие на вкуса му, който е граден с много години четене на книги, сред които няма случайни заглавия.  A Сомоса се радва не само на популярност, но и на доста положителен имидж. На задната корица на Стръв виждам сравнения с …Борхес, Итало Калвино и Кафка.

И така дойде и моя ред да се сблъскам с родения в Куба испански автор. Наистина ми се искаше да го харесам, не намерих достатъчно причини това да се случи. Всъщност единственият намек за велика литература са споменаванията в текста на колосите Шекспир, Марлоу и Кортасар. Останалото е bestseller, но категорично не и класика.

 Стръв има всички предпоставки да бъде фантастичен (в пряк и преносен смисъл). Романът се развива в неназовано бъдеще, в което “квантовите компютри” и симбиозата между наука, технологии и психологическо профилиране са довели до изграждането на стройна класификация на различните типове хора (псиноми), която позволява манипулирането им чрез изпълняване на подходяща смесица от жестове, думи, позиции на тялото и лицеви мимики. Агентите под прикритие приличат повече на актьори, отколкото на тайни агенти в стил 007 (казано ни е и в пряк текст, ако случайно не се досетим) и Шекспир (който всъщност е проводник на мистериозни елизабетински ритуали и практики според книгата) е тяхната алфа и омега що се отнася до ситуациите, типажите и нужните техники за изпълняването им. Красивата агентка Диана Бланко иска да напусне тежката си работа, но не и преди да плени Воайора: най-садистичният сериен убиец, който Мадрид някога е виждал.

Звучи много добре. В един параграф. Не в  400 страници изпълнени с клишета и тук-таме някое оригинално решение, задушено от не един, не два, а три сюжетни обрата.  Giallo-то е жанр Б филми с елементи на трилър, мистерия, slasher и дори филм на ужасите, който по принцип обожавам именно заради липсата на претенции и pulp fiction елементите, които го превръщат в неангажиращо, но емоционално въздействащо  приключение (преодоляването на страха и ужаса винаги води до катарзис). Проблемът на Сомоса е, че реално прави литературно Giallo с претенция за високо изкуство и психологическа дълбочина, която просто липсва.

Има толкова много препратки и хаотично подхвърлени концепции, че един читател, който не е задълбавал в нито една от тези теми би си казал “Брей, каква дълбочина!”, но ако наистина се замислиш върху логическите връзки оставаш с автор, който доста бегло разбира човешката психика и използва името на Шекспир като стръв – кукичка, която да те заблуди, че наистина има елемент на висока култура.

Ако останеш безразличен към тези театрални декори получаваш около 300 страници кървав пандишпанов пълнеж и около 100 страници сумарно с наистина интригуващо действие. И наистина говоря само за действие, взето предимно от хорър, трилъри, слашър и (S)exploitation киното. Нямаше нито един минимално интересен и неклиширан персонаж и като цяло книгата беше на ниво мъжка насилствена фантазия. Естесвено, че главната героиня е с дълги бедра и супер секси излъчване. Естествено, че ще опре до голото й тяло, на минути разстояние от нечувани изтезания…

Клише до клише. Единствените оригинални идеи бяха за манипулацията чрез определено поведение (макар изпълнението в книгата да  граничи с абсурда) и идеята за помощника на убиеца (хайде да не казвам повече). Останалото?

• самотни рушащи се складове с пръснати из тях манекени  ✓ (никога не съм го виждала на филм, а вие?)
• кукли, висящи обесени на въжета ✓
• напълно оборудвано за мъчения мазе ✓
• сериен убиец на проститутки ✓
• психически нестабилна жена ✓
• супер-ултра-секси жени, поставени в опасни кървави ситуации ✓
• емоционално осакатени възрастни с травма в детството ✓
• разговори за ФБР и Бонд ✓
• напускащ агент, който иска да реши последния си и най-кървав случай ✓
• бюрокрация и неприятни началници ✓
• подмяна на самоличност в стил латиноамерикански сериал ✓
• обрат в сюжета 1..даже има 2 и 3 ✓
•  Alfa-мацката оцелява ✓

Докато четях имах чувството, че гледам Giallo, което сънува, че е Роберто Боланьо. Ако искате истинско качество от криминалните си романи, отидете на север. Скандинавците знаят как се прави. Aко искате да се забавлявате с кървав сюжет- гледайте Profondo Rosso примерно. Повече си заслужава.

Издателство: Colibri

Цена: 16.00