Нулев брой

Въпросът е, че вестниците не са създадени, за да разпространяват, а за да прикриват новините.

Романите на Умберто Еко са така обилно наситени с философия, семиотика, история и тънко чувство за хумор, че читателите или се влюбват от първа страница в него, или отблъснати от чуждите и трудни за разбиране теми се опитват да прехвърлят отговорността за оттегчението си на автора.

Краткият роман Нулев брой прави рязък завой от обичайния стил на Еко и в стегнат, направо лаконичен за него формат предоставя една хаплива и на моменти изключително забавна сатира за италианската медийна среда. “Елитен” екип от редактори застава начело на ново фиктивно издание. Вестник “Утре” не излиза и няма да излезе никога, но статии за него се създават с цел изнудване и политически натиск от редактори, които дотогава са специализирали в конспиративни теории, писане на кръстословици, клюки за любовния живот на звездите и хороскопи. Оригиналността, високите стандарти, качеството са неудобни:

 ако знаеш, че си неудачник, единствената утеха е да мислиш, че всички около теб са пораженци, дори победителите

Монополът върху собствеността, обвързаността с политически и бизнес интереси, както и западащото качество на съдържанието са теми, които от дълги години вълнуват италианското общество. За съжаление доста сходни процеси на опорочаване на журналистическата професия (и прогресивно “пожълтяване” на темите, стила и редакционната политика) текат и у нас. От тази гледна точка смехотворните ситуации в книгата на моменти си бяха колкото забавни, толкова и болезнено познати.

Щом колегите ни имат слаба памет, представете си колко нашите читатели ще си спомнят

На пръв поглед на прицел са самите “журналисти” и все по-ниските стандарти в професията, но търсенето и предлагането са като скачени съдове и Еко знае, че вина за западащото състояние на медиите имат не само бизнес интересите на техните собствените, но и безкритичното, пасивно отношение на аудиторията, която се задоволява с таблоидни пикантерии, клишета и повърхностно поднасяне на темите:

 – Казва се гей, нали?

– Знам, скъпа, знам (…), но нашите читатели все още казват педали (…) Лучиди, вие имате толкова интересни източници, какво бихте могли да ни кажете за педалите в политиката?  Но внимавайте, без да назовавате имена, нали не искаме да свършим в съда, трябва да се събуди идеята, призракът, да се появи тръпка, чувство на безспокойство…

Евтините психологически трикове за привличане на внимание, манипулация, изкривяване на истината се приветстват бурно в редакцията, а всяка идея за отдалечаване от клишетата и разследваща журналистика се приема с насмешка и съмнение, че “само ще си създадем неприятности”. Макар действието да се развива през 90те, финалната сцена от книгата е толкова остро прицелена в днешната медийна империя на Берлускони и притъпените от ТВ състезания и таблоидни истории сетива на зрителите, че горчивият вкус, който остави у мен все още се усеща.

От една неновина направихме новина. И то без да лъжем

Кратка книжка с болезнено познати ситуации за всеки, който се е вглежал по-внимателно в състоянието на медиите днес. Макар да дава примери, които са особено типични за Италия, Еко изобличава универсални недъзи, които са напълно приложими и към българската медийна среда, както и към много от глобалните тенденции към Infotainment (информационно забавление), а не качествена, задълбочена, смислена журналистика.

Издателство: Бард

Цена: 15.99