Галвестън

“Личните ни признания ни позволяват да балираме спомените си, да овързваме годините на деградация и вина в такива управляеми единици, които можем да подредим на лавица, да сваляме и бегло да прелистваме като разкази”

Рой Кейди никога не е имал лек живот. Примката на съдбата обаче съвсем се затяга, когато в един и същи ден разбира, че е болен от рак и че са го изпратили в капан, гарантиращ (почти) сигурна смърт. Вместо да избере между два начина да умре, той се впуска в нов шанс за живот без дори да го осъзнава. Има ли излизане от блатото на собственото минало за Рой и спътниците му? По стечение на обстоятелствата общо трима души продължават към един крайбрежен град, на ръба на миналото и възможното бъдеще…

Ник Пизолато добива популярност като един от най-талантливите и мрачни сценаристи през последните години, но прозата му е не по-малко поглъщаща от кадрите, заснети по негови истории. Всички, които са се сблъскали с гениалния първи (и не чак толкова гениален втори) сезон на True detective свързват името “Пизолато” с обречени герои, свързани помежду си с лепкавата нишка на смесица от безизходица и надежда, която ги тласка напред…

“Далече от големите градове Тексас се превърна в зелена пустиня, целяща да смачка всеки със своята необятност- гигантско дуло, заредено с небе”

Появата на Галвестън (2010) предхожда телевизионните успехи на Ник Пизолато като сценарист, но ясно си личи, че в стила му има постоянство и привързаност към мрачната страна на една история, към анти-героите, които нито искат, нито се опитват да бъдат светци, но притежават някаква странна притегателна сила и гордост.

“Мокри петна покриваха тавана като мънички континенти, които никой никога не е картографирал, и си представих как в гърдите ми разцъфват водорасли като канонада от фойерверки”

Познатите ви сменящи се кадри на индустриални пейзажи получават своята двойна експозиция и по страниците на този дебютен роман. Няма ги стискащата за гърлото мистерия и суеверните тръпки, които пролазват под кожата при споменаването на Каркоса. Запазена е южняшката меланхолия, човешките съдби на ръба на саморазрухата и необикновенната способност да погледнеш към обикновеното с нови, възпитаващи съчувствие очи.

Наричат Уилям Гибсън the poet of the gutter, но Пизолато спокойно може да му отмъкне тази титла в този почти поетично мрачен роман-ноар. Единствените герои са малките хора, смачкани от живота и обстоятелствата, но все пак кървящи крачка след крачка напред към вечно изпълзващо се спасение.

Галвестън се чете бързо и неусетно. Още преди да затворя задната корица вече ми беше любопитно какво ли тепърва ще ни предложи доброто лошо момче на американския юг?

Издателство: Оргон

Цена: 16.00 лв

Награди:   Галвестън печели награда Spur 2011 за най-добър дебютен роман, както и френския приз за най-добър чуждестранен дебют Prix du Premier Roman étranger 2011; класира се на трето място за Barnes and Noble Discovery Award 2010 и е финалист сред селектираните за награда Edgar 2010.