“Every dreamer knows that it is entirely possible to be homesick for a place you’ve never been to, perhaps more homesick than for familiar ground.”
― Judith Thurman
Търся си пътеписи за два тихоокеански синонима на рая- Австралия и Нова Зеландия. Подминавам ръководствата на Lonely Planet, Nat Geo…Искам истинска човешка история, не туристически гид. Погледът ми веднага е привлечен от две неща: заглавие с препратка към Стайнбек и българско име. Нещо повече: авторът не просто е попътувал за няколко месеца: с години зад гърба си в тази страна, Изабела Шопова има много какво да разкаже за живота, историята и нравите там, не само за туристическия облик на страната. Освен това: културният шок има много лица, но винаги е по-вероятно да го усетиш най-истински, ако изходната култура на пътуващия/писателя е същата като твоята.
Не се колебая дълго с покупката и “На изток- в рая” се превръща в слънчев сутрешен ритуал. Толкова е увлекателна, че спокойно човек може да я изчете на един дъх за ден. Аз обаче просто се наслаждавам. За работа и университета ми се налага да чета огромни количества информация всеки ден (често и нощ), така че художествената и развлекателна литература вече са off limits: никакво четене по диагонал, никакво бързане, тук нямам нормативи. Бавно, потапящо в историята бягство от ежедневието, откраднато между първата и финалната спирка. Пътуване по страниците, извън времето и пространството.
Чета на малки порции, така че да имам нова история, ново място и географска кукичка за въображението, които да държат съзнанието ми в Южното полукълбо на планетата всеки ден. Малко се притеснявам какво си мислят хората в трамвая: няколко пъти кротичко си избухвам в смях докато чета; случва ми се да снимам цели страници, които препращам за четене на брат ми (който също е запален почитател на тази част от света). От време на време оставам и със зяпнала уста, когато отворя снимки на описаните в книгата места…
Какво е да живеете в Нова Зеландия и дали всичко наоколо може да ви убие като в съседна Австралия? Кой град може да се похвали с летище, на което изживяваш толкова сюрреалистично кацане, че почти веднага попадаш в таен неформален клуб на оцелелите от преживяването? Колко вулкана има в страната, чията география познаваме от кадрите на Лотлориен, Средната земя и (почти без специални ефекти) Мордор? Какво са представлявали изчезналите бели и розови тераси, някогашно 8мо чудо на света? Какво мислят новозеландците за шопската салата? Какво е да се спускаш по бързеите на подземна река или да се пързаляш със шейна по пясъчни дюни? Защо “кивита” (прозвище на жителите на страната) на средна възраст имат спомени от български затвори през социализма и въпреки всичко ни смятат за най-милата нация на света? Какво означава на маорски най-дългото географско название в света Taumatawhakatangihangakoauauotamateaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu?
Отговорите на всички тези въпроси ще намерите в книгата на Изабела Шопова. А най-хубавата част е, че те са поднесени не просто увлекателно и с много чувство за хумор, но и след доста проучване.
Личи си, че авторът се интересува от историята, географията и специфичните особености на посетените места и резултатът е не просто туристически фотоалбум със спомени в думи, а интригуващо представяне на една малко позната у нас страна, която със сигурност чувстваш много по-близка след затваряне на последната страница. На моменти страниците буквално те “пренасят” по тези места и те карат с часове да разглеждаш снимки от изключителните природни паркове, пещери, планински пътища и градчета в Кивиландия.
Освен приключенски настроена Изабела Шопова е и изключително отзивчива, затова с голяма радост ще ви споделим интервюто, за което отдели време в своя нелек график. В него ще научите повече за нея и пътя й през Нова Зеландия, Австралия и последната невъзможна пътешественическа граница: Антарктида.
Издателство: Colibri
Цена: 16.00
Ловци на книги 