Материалът на мисълта

materialat_na_misalta_

Стивън Пинкър е едно от най-ярките имена в съвременната наука. Освен на приноса му към лингвистиката, експерименталната психология и когнитивната наука, популярността му се дължи и на изключителната лекота и чувствo за хумор, с които успява да комуникира научни идеи към широката общественост.

Всеки, който е навлизал в дълбоките води на психолингвистиката ще ви каже, че научните разработки в тази област са всичко друго, но не и лесни за четене, а езикът и терминологията, с която са написани меко казано биха ужасили редовия читател. Пинкър, обаче съумява едновременно да запази есенцията на сложните теории и експериментални проучвания и да ги предаде по атрактивен, запомнящ се и неимоверно увлекателен начин.

There is a theory of space and time embedded in the way we use words. There is a theory of matter and a theory of causality, too. Our language has a model of sex in it (actually, two models), and conceptions of intimacy and power and fairness (…) Though these ideas are woven into language, their roots are deeper than language itself. They lay out the ground rules for how we understand our surroundings, how we assign credit and blame to our fellows, and how we negotiate our relationships with them. A close look at our speech-our conversations, our jokes, our curses, our legal disputes, the names we give our babies-can therefore give us insight into who we are.

 “Материалът на мисълта” (The Stuff of thought) e петата поред книга, в която Пинкър води читателя на разходка из човешкото съзнание с помощта на това, което знаем за езика, целите и функциите на общуването. Езикът е “прозорец към социалните отношения” и към човешката природа изобщо: “семантиката е отношението между думите и реалността: начинът, по който комуникиращите постигат консенсус за общите си разбирания за истината и начинът, по който мислите им се отнасят към неща и ситуации в заобикалящия ни свят”.

Каква част от езика е вродена и каква приучена впоследствие? Защо определени предлози и конструкции са подходящи в даден случай, но има толкова много изключения? Какво ни казват за формирането на езика грешните спрежения и забавните думички, които малките деца закономерно объркват? Какво можем да научим за социалните процеси и влияението на езика от “модата” при имената? Kак привидно малки разлики в подбраните думи могат да имат генерално различни последствия в политическо и правно отношение заради структурните смислови различия, които загатват? Какво са метафорите и защо времето често се обяснява с пространствени изрази? Защо псуваме по принцип и защо определени думи са табу в медиите?

Стивън Пинкър умее да поднесе научните концепции в премерен коктейл с любопитни ежедневни теми, така че да привлече вниманието и да предаде своето послание по възможно най-забавен и атрактивен начин.

Забележка: тъй като има много езикови тънкости и чудесни игри на думи сред примерите, които Пинкър дава (разбира се, той говори предимно за родния си английски език), препоръчваме да потърсите книгата в оригинал (ако имате тази възможност), защото преводът на много от нещата безкрайно оплита, усложнява и отдалечава примерите от езиковата рамка, в която трябва да се разгледат.

Безценно четиво за широката публика, която иска да научи повече за езика и формирането му и безкрайно интригуваща гледна точка за хората с научен интерес в тази област. Пинкър е един от малцината автори, които истински добре успяват да пишат за тези две различни аудитории и да не загубят интереса на нито едната.

 Българско издание: Изток-Запад

Цена: 35.00

Поръчай онлайн/ Еbook/ Audible

 

Advertisements