Вечерята

Посегнах към библиотеката преди да тръгнем на път. Исках най-накрая да прочета Вечерята на Херман Кох, която от известно време чака на рафта с предстоящи заглавия вкъщи. Подсъзнанието изпреварва съзнателните ни избори: оказа се, че в просъница сутринта съм избрала “най-превежданата холандска книга” именно за пътуване в Холандия. Стана ми още по-интересно: доколко ще успея да надникна…

Човек на име Уве

Kогато погледнах корицата на Човек на име Уве и прелистих първите няколко страници реших, че държа в ръка още един Стогодишен старец, който дори да не скочи през прозореца, ще послужи най-вече за развличане и малко хумор в есенните следобеди. Mалката книжка на шведския блогър Фредрик Бакман, обаче, е нещо много повече от забавна и развлекателна. Тя е едно…

Кривата на щастието

Нека преди всичко останало започна с едно съвсем кратко уточнение защо точно смятам Кривата на щастието за една много близка до сърцето си, направо бих казал лична книга. Вече около 20 години от живота си съм посветил на спорта в неговите различни проявления и дисциплини. От ранните ми киокушински напъни, през състезателните ми плувни години,…

Снежния човек

Нужно е истинско майсторство с думите, за да може една книга да предизвика ледени тръпки под кожата, докато тялото ти привидно е изложено на почти непоносима жега. Снежния човек е необичаен избор за плажно заглавие, но така се случи че там я разлистих и …не можах да спра: първо на пясъка, после в колата на целия път на…

Жени

Ако трябва да се опише Чарлс Буковски с една дума, поне за мен тя е obnoxious. В българския език нямаме една единствена дума, която да побира всички нюанси по скалата от неприятен, през отблъскващ, обиден, безвкусен и прочие страни на същата тази монета. И при все тези абсолютно обективно отрицателни черти на характера му, има…

Децата от гаровия сейф

Първият ми сблъсък с азиатската култура беше когато на около 9 години по погрешка нашите ми подариха на VHS Crying Freeman , заблудени от анимационната обложка, че това е филм, подходящ за деца. Ами не беше. Със зяпнала уста гледах как хвърчат отрязани части от тялото и реки от кръв и се убедих рано-рано, че азиатците не са от…

Джойленд

   След края на Пътуващо представление с вампир някак инстинктивно посегнах към друга панаирна история, която седеше все още неоткрита на рафта вкъщи. Джойленд на Стивън Кинг ми даде всичко, което не открих в предната книга и от което имах нужда, за да се почувствам истински въвлечена в една история. Гор, кръв и черва нямаше, но я…

Свобода

“Expose yourself to your deepest fear; after that, fear has no power, and the fear of freedom shrinks and vanishes. You are free.”   -Jim Morrison Свобода на Джонатан Франзен дълго отлежава в съзнанието ми. На пръв поглед сюжетът не е нищо ново: кризи на средната възраст, (не)споделена любов, предателство и изкупление, лични болежки на…

Физика на тъгата

  Името на Георги Господинов от известно време е повод за разпалени литературни (и не толкова литературни) дискусии за стойността на написаното от популярните съвременни автори в България, ролята на маркетинга и “името, което продава”. Чак ми стана грозно и неприятно като прочетох Ad hominem нападките, лишени от всякаква аргументирана обосновка в един онлайн спор…

Шантарам

Има една шеговита картичка, която обяснява какво е “Книжен махмурлук“ – „невъзможност да се започне/потъне в нова книга, защото си все още в света на предишната“. Нещо такова ми се случва вече повече от седмица след завършването на Шантарам– полу-истинската, полу-съчинена история за живота на Грегъри Дейвид Робъртс след бягството от закона в Австралия и потапянето…

Угощението на Джон Сатърнъл

Едно нещо е сигурно- тази книга притежава единствената по рода си смесица межу митове и легенди, исторически факти, любовна история и пиле със зеле. И изобщо не се шегувам. Угощението на Джон Сатърнъл дълго време беше една от най-желаните книги за мен, прекрасно оформената корица дълго ме гледаше невинно от рафтовете в различни книжарници, но…

Самотата на простите числа

  Mathematics is the language of life, се казваше в параноично-клаустробичния филм на Дарън Аронофски Pi. В живота на героите описани от Паоло Джордано езикът на живота се свежда до простите числа: тези, които могат да се делят само на 1 и на себе си. Математическото отражение на самотника, единака, аутсайдера, по избор или стечение…